"Ничия" и други произведения. Интервю с Христина Панджаридис

Дни преди 42-рия Софийски панаир на книгата в разговор с авторката на излезлия тази година роман „Ничия” – Христина Панджаридис. Открито за книгата, щастието и видовете любов.
Тъй като наближава празника на четящите хора обстоятелствата ме срещнаха с Христина Панджаридис, и определено бях впечатлена!

- Преди да се прехвърлим, да анализираме тази несъмнено невероятна творба. Искам да ви попитам как открихте таланта си и как успяхте да го развиете дотолкова, че на бях свят да се роди тази „книга за препрочитане” както се изразяват Вашите читатели? 

-        -  Благодаря! Ласкаете ме. Аз самата деля книгите на книги за четене /прочетени веднъж и край/ и книги за препрочитане, към които се връщам често. Било за да си доставя удоволствие на самата себе си, било за „открадване“ на смелост, друг път за обмисляне, преди предриемане на някакво начало.Пиша от ученическа възраст. Преминала съм през школите на в. „Средношколско знаме“ и сп. „Родна реч“. Завърших журналистика и стиховете, и разказите, които се раждаха стояха зад желанието ми да бъда журналист. Години наред пишех на хвърчащи листа или в тетрадки, без да ги види чуждо око. Вярвам, че нищо случайно не ни среща и в миг между земята и небето, миг на кръстопът в мен се оформи силен подтик да се отворя, да бръкна по-надълбоко във фантазиите си. Говоря за прозата.

- Все пак, Вие пишете разкази и стихове, нямаше ли да е по-лесно да издадете сборник разкази или стихосбирка. Все пак издаването на роман не е малък проект?
 -  Не съм се отказала от стиховете и разказите. Има теми за поезия и вълнения, податливи за превъплащение в прозата. Мога да събера една история в хайку или да ѝ дам свободата да се разшири. Аз чета и сборници с разкази и романи, поставям ги на една везна. Засега нямам предпочитания.Има дни, в които съм не обичайно енергична и други, когато пейзажът ми е нарисуван с мудност. Различна съм и интересна дори за себе си. Ако трябва да се определям – май в разказите се чувствам най-добре,най ми пасват на желанието бързо да разкажа една истории. Не бях сигурна дали ще успея да задържа интереса си към дълъг текст, но като се започна не можах да се спра. Преживях това, за което говорят писателите – героите ме водеха, те предизвикваха конфликтите, аз бях наблюдател, аз записвах. Сътворяването на романа „Ничия“ е чудо

-Доколкото разбрах от предишния ни разговор, Доротея (главната героиня в книгата) е въплащение на реален образ. Разглеждайки от проблематична гледна точка като че ли най-дългия й път не е пътуването към Испания, по-скоро пътуването на една изгубена жена към себе си? 

-         Да, зад Доротея диша истинска българка. Всеотдайна, интелигентна, знаеща и воюваща жена. Вероятно драмата ѝ произтича от многото любов, насъбрана в нея. В реалния живот тя изгуби още ценности, но не се спря, не се отказа да вярва в доброто и да го прави. Използвам вашия въпрос, за да отговоря на няколко женски мнения, че Доротея приличала на майка Тереза, на някаква нереална жена. Днес за мнозина да помогнеш на непознат е наивност, да отделиш време, без да получиш дори ръкопляскания, е глупост....Е, за тях Доротея е наистина нереална.

В книгата се появява и друг много противоречив образ – този на мъртвата дъщеря на Доротея, Невена. За Доротея разбрахме, но как създадохте този персонаж, каква е ролята му в творбата?

-         Образът на дъщерята Невена е както се казва плод на творческото ми въображение. Зад него не стоят конкретни лица, но използвах наблюденията си в отношенията между родители и деца. Чрез Невена Доротея добива повече плътност и възможности за проверка на нейната чупливост.

- Какво се опитвате да кажете на хората с тази книга?

-         Книгата е четиво за майките и дъщерите, за силата ни да прощаваме, за въпросите, които не спират да ни съпват. „Ничия“ е животът. А животът е две ръце -  и от рая ще срещнеш, и на ада ще се опреш. Без поезия и поне няколко минутни розови очила светът наподобява пустиня.

Моя милост обожава изгревите – какво по-оптимистично от изгрева?

- „Ничия” книга за пътя към любовта и щастието ли е?

-         - Случва се да прочетеш книга и да споделиш на автора. Той се хваща за главата... разбираш, че си изровила златни находища, за които той и не предполага.

„Ничия“ е за пътя към себе си, за минираното поле към другите... Най-вече бих се радвала, ако е книга за препрочитане.

-  В книгата има един невероятен цитат „Любовници на тялото се намират, но любовници на потайностите вътре в теб – безнадежден случай!” Защо според вас не малко жени са „ничии”,  как да намерят себе си и да харесват своя свят от високо?- О, за любовниците не бих говорила публично, както и за другите жени. Търси ли се човек, ще се открие, ще разбере какво е призванието, силата му. За да ти е уютно вътре в себе си не е необходим петзвезден хотел... става и със звездопад. По обективни причини заместваме с листопад.

-         - Любовта ли е единственото ни щастие и колко разновидности има?- Любовта е полиглот, както се шегувам аз. Може и да е мълчание на различни езици. А дали любовта е единственото ни щастие... зависи от очите на всеки и от шепите му – колко е жаден да грабне и задържи за цял живот. Да обгрижва и да увеличава. Мерните единици – там е разликата помежду ни.

-       -   Като заговорихме за любов, от пишещ човек към пишещ човек ще Ви попитам. Какво е чувството да създадеш нещо свое, рожба на собствения ти труд и талант. Какво изпитахте държейки първия екземпляр на „Ничия” в ръцете си и кой безрезервно вярваше във вас?

-      -   Не мога без книги. Книги се виждат навсякъде около мен. Дори в кухнята държа листа за писане. Книги също. Ами нали така, остават ми пет минути, надниквам какви ги е забъркала героинята на романа, който чета в момента.

Когато книгата пристигна по пощата при мен я прегърнах. Свободни сте да си представите още сантиментални моменти. Не ги отричам. Необяснимо преживяване. Заслужава си труда и редактирането. А корицата? Благодаря на художничката Капка Кънева, която оживява текста ми.

- Наближава панаира на книгата, какъв ще е призивът Ви, към четящите хора, какво могат да намерят, на какви въпроси могат да си отговорят избирайки за прочит именно вашата книга.

-       -   Да сме живи и здрави!

Надявам се, че човекът ще оцелее, защото не забравя да чете книги. Отдръпването от книгите изражда хората до нивото на потребители и лесна жертва на манипулациите. Животът може да не е розов, но не е и промоция.

Четете книги - хем е психотерапия, хем е забавление, спасява ви от неподходяща компания и е повод да станем приятели.